КАТЕГОРИИ

...ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТ:

Академици и професори създават гроздовата ракия

Гроздовата ракия винаги се приема като важна част от зимните празници – от Коледа поне до Иванов ден, а за някои – и до Атанасов ден на 18 януари. Има и такива, които са неразделни с нея цяла година. Някой би казал, че това е традиция от векове за векове. Истината е обаче, че тя е само на 50 години.
За Новата 1969 г. правителството на Тодор Живков започва да я налага като основно питие. Така тя измества сливовата ракия, която преди това е била много по-типичното питие за България. Баща на модерната гроздова ракия е академик Неделчо Неделчев. Въпреки че самият той е от Сливен, където обаче по онова време все още не се бутилира ракия, неговото име става марка на винпрома в тракийския град Септември. Цялото име на избата е „Научно - производствен лозаро – винарски комплекс”. И причината е, че освен академик Неделчев, който става бранд, там работи още един академик Стоев, член-кореспондент Кондарев и двама професори. Всички те правят съвременен вариант на гроздовата ракия, която залива магазините. Първо я правят в град Септември, а после в родния на академик Неделчев Сливен разработват местната „Перла”. За огромно съжаление, неотдавна оригиналният й завод фалира.
Единствената й конкуренция при соца е „Русенска бисерна”. Въпросните две ракии изместват коняка в ресторанта на ЦК на БКП, който преди това е бил предпочитаната напитка на соцелита. 
Градчето още не се е нарекло „ракиената столица на България”, а има с какво да се похвали. Разкопки показват, че от лозите тук извличат вино и ракия поне от 2000 години. През 1926 г. е основана опитната станция на академик Неделчев. Местните хора грижливо пазят спомена за него. Възпитаник на висшето училище в Монпелие, член на Френската и на Италианската академия по винарство, той е създал над 20 нови сорта със своите ученици, които по-горе изброихме – академик, член-кореспондент и двама професори. Превърнал гроздовата ракия в официалната напитка на България и на българите, доказал, че тя е далеч по-малко вредна от сливовата и другите плодове ракии, които били на мода навремето като крушова например, той почива точно през знаменателната 1969 г. – годината на своята най-голяма житейска победа. При соца името му става легенда и до 1989 г., пък и през 90-те години до приватизацията, фамилията му и избата, която я носи, са истинска легенда и мечтано място човек да си вземе туба или бъчва „по втория начин”.

 

 

Top