КАТЕГОРИИ

ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТ:>>>

Еврокомисията разпердушини здравеопазването ни

Разходите за здравеопазване в България растат неотклонно през последните 15 години, но основната причина са парите, които хората плащат от джоба си. В действителност системата в момента зависи поравно от частните и публичните и изходи за финансирането ѝ, като делът на бюджетните средства (52%) намалява през последните години. При това 14% от населението дори не е обхванато от системата на вноски за здравеопазването.
Тези и много други неприятни за България констатации се съдържат в разпространения днес от Европейската комисия доклад за състоянието на здравеопазването в ЕС заедно с национални профили. В тях се отбелязват някои от най-значимите тенденции в трансформацията на тези системи, а сравнителни графики дават представа къде е всяка от държавите по някои от важните най-вече за потребителите критерии.
По много от тези критерии България не изглежда никак добре. Ето още от заключенията в българския профил:
- въпреки значителното подобряване от 2000 г. насам на прогнозната продължителност на живота България регистрира най-ниския показател в ЕС
- силно доминира рискът от фактори като пушене, пиене на алкохол и нездравословно хранене, което допринася за висока смъртност от инсулт, исхемична болест на сърцето и рак на белите дробове
- относително слаба е първичната превенция и агитацията за здравословен начин на живот, което се отразява на високия дял на предотвратими смъртни случаи
- системата на здравеопазването не успява да лекува ефективно и навреме пациентите, което се вижда от това, че България е на четвърто място по смъртност от предотвратими състояния и заболявания
- всяка пета болнична процедура може да се извършва в доболничната помощ
- всяка десета хоспитализация и свързаните с нея процедури могат изобщо да бъдат избегнати, ако пациентът имаше достъп до доболнична помощ
- недоразвитата първична и превантивна грижа отчасти обяснява високите показатели на болнична активност и хоспитализации в България
- силният ръст на броя на болничните легла в градовете и в частния сектор в същото време подсилва концентрацията на този тип услуги въпреки опитите да бъде овладян този процес и да бъде подсилена доболничната грижа.
Макар да е страната с най-ниски доходи и заплащане на труда, България е първа в ЕС по дял на частните разходи (47% от всички разходи за здравеопазване в страната), а това означава, че бедните хората не могат да си позволят здравни грижи.
От структурата на това, което българите плащат от джоба си (включително през частни здравни фондове), се вижда, че най-големият дял се пада на лекарства и медикаменти. Следват разходите за доболнична грижа. В доклада се изтъква и "значителният дял" на това, което пациентите плащат като "благодарност" на лекарите.
"През последните 10 години значително намаля дефицитът от медицински и дентални услуги, но днес се е оформила значителна разлика между хората с високи и ниски доходи за това, което могат да си позволят." Противно на предразсъдъците, че причина за такова заключение са ромите, в доклада се посочва, че без здравни вноски и средства за лични разходи за здраве са хората, останали продължително време без работа, и тези в райони с недостатъчно възможности.
Тук става дума и за проблем с концентрация и свръхконцентрация на здравни обекти, услуги и професионалисти, което предизвиква дефицит в селските райони и свръхпредлагане в големите градове.
Недостигът на специалисти - най-вече на медицински сестри и лични лекари - спъва развитието на първичната помощ и разширяването обхвата на услугите в райони с ограничен достъп до тях.

 

Top