КАТЕГОРИИ

ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТ:>>>

Осъдиха ВАС за близо 1 милион лева

Върховният административен съд е осъден да плати 939 107 лв. на белгийска фирма, която води дело за обезщетение срещу него, тъй като твърди, че в разрез с правото на Европейския съюз той е отказал да ѝ признае право на данъчен кредит, съобщи lex.bg. Решението е на Софийския апелативен съд и все още не е окончателно. Последната дума за това дали Върховният административен съд е нарушил правото на ЕС ще е на Върховния касационен съд.
Казусът, заради който белгийската фирма „Бос Рентал” съди ВАС, е от 2014 г. Тогава с ревизионен акт Националната агенция за приходите отказва на чуждата фирма да си приспадне данъчен кредит за отдаването под наем на едно строително скеле на германското дружество “Хермер“, което след това го е преотдало на българска фирма, която си е самоначислилa ДДС.
„Бос Рентал” обжалва пред Административен съд София-град, който приема, че са налице предпоставките за признаване на право на данъчен кредит. Магистратите установяват, че белгийското дружество се занимава именно с отдаване на скелета под наем, те са заведени като негов дълготраен актив, а полученото от наема е отчетено като приход в счетоводството му. То е регистрирано по ДДС и в Белгия, и в България. Административният съд сочи, че доставката е с място на изпълнение в Германия, затова „Бос Рентал” не е дължала начисляване на ДДС в България. И заявява, че в случая е приложим чл.69, ал.2, т.1 от ЗДДС, според който за целите на данъчния кредит, подлежащ на приспадане, за облагаеми се приемат и доставките, извършени в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната.
Административните магистрати се позовават и на решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) (по дело С-118/11), според което ако става дума за дълготраен актив, данъчнозадълженото лице, което го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, има право на незабавно приспадане на ДДС. И изтъква, че това, че скелето е използвано за последваща облагаема доставка и че е използван белгийският данъчен номер на дружеството при издаване на фактурите по нея не е злоупотреба с право. Затова според АССГ приходната администрация неправилно е отказала на белгийската фирма да упражни правото си на данъчен кредит.
НАП обаче обжалва решението пред Върховния административен съд и именно решението, което той постановява, сега е основание за иска за вреди, подаден от белгийската фирма. ВАС приема, че след като не е извършена последваща доставка под българския ДДС номер на дружеството, то е краен получател и затова за него не е възникнало право на възстановяване на данъчен кредит. Последващите доставки са фактурирани на лица, които са регистрирани извън територията на България и ДДС по тях не е начислен. Освен това ВАС приема, че с отдаването под наем на скелето на германската фирма веригата от доставки е прекъсната, тъй като по тази доставка не е начислен ДДС, а фактурите са под белгийския данъчен номер на „Бос Рентал”.
Така ВАС отхвърля жалбата на белгийската фирма и отрича правото ѝ да си възстанови данъчен кредит за 698 067,20 лв.
От „Бос Рентал“ обаче твърдят, че върховните административни магистрати са погазили правото на ЕС и практиката на съда в Люксембург. Затова фирмата завежда дело за вреди срещу върховния съд и настоява той да я обезщети със сумата на непризнатия данъчен кредит – 698 000 лв. и с лихвите по нея за четири години, които са 238 484,81 лв.
Софийският градски съд отхвърля претенциите на дружеството, но то обжалва и казусът стига до Софийския апелативен съд. Там е разгледан от съдиите Диана Коледжикова (председател на състава и докладчик), Камелия Първанова и Димитър Мирчев.
Тричленният състав заключава, че ВАС е допуснал нарушения на приложимото общностно право, защото приходните органи не са доказали действителна злоупотреба, а тя не се презюмира.
САС посочва, че нормите на правото на ЕС, приложими към казуса „по ясен и недвусмислен начин определят основанията и условията за възникване и упражняване правото на възстановяване на данъчен кредит, а заедно с това е изобилна практиката на СЕС, която утвърждава, че това право е основен принцип на въведената от законодателството на Съюза обща система на ДДС“.
Според апелативните съдии, белгийската фирма е претърпяла вреди от това, тъй като е платила 689 000 лв. данъци, като към тях трябва да се добавят и 238 000 лв. лихви и трябва да бъде обезщетена за тях.
Решението им обаче не е окончателно. То може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.

Top