КАТЕГОРИИ

ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТ:>>>

Започва пазарлъка за европейските пари

Предстои да се обсъди обвързването на състоянието на върховенството на закона с изплащането на бюджетни средства.
Държавните и правителствените ръководители на 27-те страни от ЕС се събират извънредно днес в Брюксел, за да обсъдят предложението на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел за общия бюджет за периода 2021-2027 г. Миналата седмица Мишел предложи бюджет, който предвижда намаление на част от досегашните разходи.
Ограничаването на средствата е свързано с оттеглянето на Великобритания от ЕС, което води до недостиг от 75 милиарда евро за следващите седем години.
Мишел предложи бюджетният недостиг да бъде преодолян с въвеждането на нови данъци за европейските граждани.
Председателят на ЕС предлага заедно с това всяка държава да внася в европейската хазна 1,074% от брутния си национален доход. Европарламентът обаче настоява вноската да бъде 1,3 на сто, а Еврокомисията - 1,1%, предаде БНР.
И при трите варианта става дума за повече от един трилион евро за седем години.
"Чакането няма да направи нещата по-лесни, време е за решения", каза Шарл Мишел в обръщение преди срещата на върха.
Според Европейската комисия предложението на Мишел е "добра отправна точка". Според Европейския парламент предложението е "незадоволително", "разочароващо" и "неприемливо".
Къде ще се сблъскат интересите
Преразпределението на средствата по отделните пера, как да бъде запълнена оставената от Великобритания бюджетна празнина и как ще се справи съюзът с предизвикателствата, поставени от климатичните и технологичните промени са само някои от конфликтните моменти.
Тези въпроси поставят разделителни линии между богатите държави, които са донори на европейската хазна (нетни вносители), и тези, които получават повече, отколкото внасят.
Конфликтните точки заплашват страните-членки за първи път в историята си да изпаднат в тежка ситуация, при която от 1 януари да няма общ бюджет, следователно да спрат евросредствата, обясни близък до преговорите източник от Брюксел.
Шарл Мишел предлага увеличение на разходите за цифровизация, сигурност и отбрана, за опазване на границите и за европейските чиновници.
Но предлага ограничаване на средствата за сближаване и за земеделие, особено за развитието на селата и за преките плащания за стопаните, както и на предприсъединителните фондове.
В обръщението си преди срещата Мишел каза, че е работил много в последните седмици, за да намери пресечна точка в становищата на отделните държави от ЕС.
От какво се притеснява България: каква е позицията на страната
Премиерът Бойко Борисов на няколко пъти подчерта, че Зеленият пакт ще струва милиарди на страната ни.
"Толкова казват, че ще е в един момент, ако трябва да се затворят въглищните централи, за да се премине на други тип енергия. За да компенсираме тези 60% ток от тях, ще трябват толкова пари", каза Борисов.
Министерският съвет одобри вчера българската позиция за извънредното заседание на Европейския съвет, съобщи пресслужбата на кабинета.
За България традиционните политики - кохезионна политика и обща селскостопанска политика, остават водещи области в многогодишната финансова рамка.
По кохезионната политика страната ни настоява за допълнителна целенасочена подкрепа за най-слабо развитите български региони (на фона на исканото от Мишел намаляване на разходите). По общата селскостопанска политика приоритет продължава да бъде постигането на максимално високо равнище на външна конвергенция на преките плащания.
Върховенство на закона и еврофондове
Предстои да се обсъди обвързването на състоянието на върховенството на закона с изплащането на бюджетни средства, заяви Мишел.
В края на миналата година ЕП настоя за повече проверки за правилното изразходване на общите средства, а ЕК предложи да изготвя годишни доклади за състоянието на законността във всички държави от ЕС. Сдържаност към предложението на ЕК изразиха открито Полша и Унгария, като Будапеща оспори разбирането на понятието "върховенство на закона".
В отговор зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс поясни, че смисълът на върховенството на закона е разделение на властите, политическа независимост на съдиите при постановяването на решенията, свободни медии, възможност журналистите да работят без заплаха за живота си и без политическа цензура, свобода за гражданските организации и за висшето образование.

Top