КАТЕГОРИИ

ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТ:>>>

България се препъна в критерия "Качество на живот"

Процесът на сближаване между новите и старите страни членки на ЕС губи скорост и сякаш е оставен да се движи по инерция. Този процес е бил най-динамичен през периода 2011 – 2014 г., след което настъпва забавяне и дори обръщане на посоката в развитието на някои от новите страни-членки. Това показват резултатите в Индекса на настигането за 2019 година, обобщени в доклад, озаглавен „Да караш на изпарения“.
Индексът на настигането се актуализира ежегодно от 2011 г. насам и се подготвя от Институт "Отворено общество" – София. Индексът регистрира процесите на сближаването и раздалечаването в Европа като измерва представянето на 35 страни: държави-членки на ЕС, страни-кандидати и потенциални кандидати за членство в ЕС, като се използват 47 индикатора в четири категории „Икономика“, „Качество на живот“, „Демокрация“ и „Управление“.
В Индекс 2019 петте най-добре представили се страни по цялостен резултат са Дания (1 място с 71 точки), Швеция (2 място с 70 точки), Люксембург (3 място с 70 точки), Холандия (4 място с 70 точки) и Финландия (5 място с 69 точки) в класацията на 35 страни по скала от 100 до 0 точки (най-висок до най-нисък резултат). В дъното на класацията по цялостен резултат са Босна и Херцеговина (35 място с 18 точки), Турция (34 място с 22 точки), Северна Македония (33 място с 25 точки), Албания (32 място с 25 точки) и Сърбия (31 място с 29 точки).
България е на 29-о място с 36 точки в цялостната класация. Страната се представя най-добре в категориите „Икономика“, където е на 28 място с 40 точки и „Управление“ – също на 28 място, но само с 38 точки. Най-лошо е представянето на България в категорията „Качество на живот“, където е класирана на 30 място с 29 точки. В „Демокрация“ страната е на 29 място с 35 точки.
Индекс 2019 показва значителната разлика между най-добрe представящите се страни, които са в Северна и Западна Европа и тези, които изостават и се намират в югоизточната част на континента.
И докато много от различията в Европа по осите Изток-Запад и Север-Юга да остават видими, Индекс 2019 показва, че те не е задължително да се приемат за даденост. Процесът на настигането дава възможност на редица нови страни-членки на ЕС (наречени ЕС10+1) да се представят наравно или дори да изпреварят редица от старите страни-членки на ЕС (наречени ЕС15+2). Проблемът е, че през последните години процесът на догонване запазва динамика само за някои нови страни-членки на ЕС и само по отношение на някои категории, докато при други се наблюдава стагнация.
Три страни от групата ЕС10+1 – Естония, Чехия и Словения – представляват най-добрите примери в процеса на настигане, като те достигат най-близо до желаните средни нива на страните от ЕС15+2 и се представят много по-добре от останалите нови страни-членки. Естония е на 13 позиция с 57 точки, следвана от Чехия (14 място) и Словения (15 място), като и двете страни са с 55 точки. 
Клъстерният анализ, който разделя страните на групи с подобни характеристики, показва ясни географски модели, както е илюстрирано на картата с цялостен резултат. Всички изоставащи страни, попадащи в клъстерите от 4 до 6 в дъното на класацията, са концентрирани на Балканите или около тях, докато никоя страна от региона не попада в по-добре представящите се клъстери от 1 до 3. Това показва, че през 2019 година основното разделение в Европа не е по оста Север-Юг или по оста Изток-Запад, а е между Балканите и всички останали.
Сравнението между клъстерите в Индекс 2011 и Индекс 2019 по цялостен резултат показва, че новите страни членки на ЕС като цяло са успели да се „дипломират“ и да се прехвърлят в по-добре представящи се клъстери, като догонват редица стари страни-членки и оставят последните два клъстера на страните кандидатки за ЕС в Югоизточна Европа. Този положителен процес обхваща и България и Румъния. Въпреки че като цяло Балканите остават най-изоставащия регион в Европа, страните-членки на ЕС в района се представят по-добре от останалите страни в региона, които са извън ЕС. Ако през 2011 година по цялостен резултат в Индекса на настигането България и Румъния са попадали в един клъстер със страни извън ЕС като Сърбия и Северна Македония, то през 2019 те се местят един клъстер по-нагоре и вече с в компанията само на страни-членки на ЕС, сред които Унгария, Хърватия и Гърция.
България
Икономика: Най-високата позиция в класирането България заема по индикатора „Държавен дълг“, като е на 3-то място сред 35 страни, с третото най-ниско ниво на държавен дълг спрямо брутния вътрешен продукт на страната след Естония и Люксембург.
Кредитен рейтинг: България е на 22 място с 41 точки. В „Изследвания и развитие (R&D)“ страната е на 24-о място с 39 точки, като това се измерва чрез два под-индикатора - за високотехнологичен износ и брой патенти на глава от населението.
Вътрешен конфликт и престъпност: индикаторът е част от категория "Управление", където страната ни заема 20-о място с 52 точки, като за измерване на този индикатор се използват два под-индикатора („Индекс за мир“ и статистика за убийства на глава от населението). В индикатора „Електронно участие“, част от категорията „Демокрация“, България заема 16 място с 56 точки.
Доброто представяне на България изглежда свършва дотук. Има редица индикатори, по които сме на едни от последните места в класацията.
Корупция: България е на 30-о място с 28 точки, като за измерване се използват два различни под-индикатора от изследванията за корупцията на "Прозрачност без граници" и на Световната банка.
Върховенство на правото: страната ни е също на 30 място с 25 точки.
Здраве: България заема 33-о място с 23 точки. Този индикатор включва няколко подиндикатора: очаквана продължителност на живота, очаквана продължителност на живот в добро здраве, качество на здравеопазването и детска смъртност.
Медийна свобода: България заема 31-о място с 29 точки. За измерването на този индикатор се използват индексите за медийна свобода на Freedom House и „Репортери без граници“.
Според клъстерния анализ, България е в 4 клъстер по цялостен резултат, заедно с Унгария, Хърватия, Гърция и Румъния.
В категориите „Икономика“, „Демокрация“ и „Управление“ България също е в 4 клъстер. В категорията „Икономика“ България е в една група с редица страни, сред които Кипър, Испания, Унгария, Румъния и Хърватия. В „Демокрация“ България е заедно със страни като Румъния, Хърватия и Унгария.
В „Управление“ България е в компанията на Гърция и Румъния.
Представянето на България е най-лошо в категория „Качество на живот“. В тази категория страната ни е в 5 клъстер, заедно с Румъния и кандидатките за членство Черна гора, Турция и Сърбия.
Данните използвани в Индекс 2019 обхващат периода преди започването на пандемията от COVID-19 и данните и резултатите в доклада отразяват ситуацията в Европа преди свързаната с нея здравна, икономическа и социална криза.

 

 

Top