КАТЕГОРИИ

Българки, целунали историята /снимки/

След унизителната картинка на председателя на Народното събрание Караянчева, която сервилно подаде главица, за да бъде целуната от премиера, остана някакъв горчив вкус. Затова с няколко исторически примера отново връщаме българската жена на полагащото й се място. Не много жени успяват да си извоюват място в световната история на един предимно мъжки свят, в който мъжете се вписват в учебниците по история дори и да са само синове на бащите си, а жените са като аксесоари на съпрузите си и рядко се споменават поименно. Предлагаме ви няколко българки, които все пак успяват да оставят следа.
Райна Касабова – първата жена летец на боен самолет
По време на Балканската война (1912 – 1913) Райна е едва на 15 години и служи като доброволка в полева болница край Одрин. На 30 октомври 1912 г. тя се качва на самолет „Воазен“, който я превръща първата жена в света, участвала в боен полет. Излита от "Аеродрум Мустафа паша", като полетът продължава 43 минути. От самолета Райна хвърля позиви на турски и френски, за да информира населението, че крепостта им ще бъде превзета скоро и няма смисъл от кръвопролития, които могат да се избегнат с капитулация.
Мария Атанасова – първата жена командир на тежък тип самолет в света
Мария е родена в Калековец, Пловдивско, и през 1950 г. завършва в първата група жени пилоти на Висшето народно военновъздушно училище в Долна Митрополия. До 1952 г. е инструктор в училището, а след това лети като пилот и командир над 13 999 часа. Така тя става първата жена командир на тежък тип самолет в света, както и първата българка граждански пилот. През 1965 г. става и първата жена, успяла да приземи пътнически самолет на лондонското летище „Хийтроу“ при екстремни условия.
Надежда Станчова – първата жена дипломат
Надежда Димитрова Станчова е дъщеря на политика и дипломат Димитър Станчов и на френската графиня Анна Александрова дьо Сен Кристоф, която е в България в ролята си на придворна дама на княгиня Мария-Луиза и царица Елеонора. Благодарение на произхода и честите пътувания на родителите й, Надежда успява да научи 8 езика и става преводачка на Александър Стамболийски, като започва да го придружава на всички международни конференции и чуждестранни дипломатически пътувания. Така тя става първата жена професионален дипломат, за която има сведения. Тя е секретар-преводач на българската делегация и при подписването на подписването на Ньойския договор.
Д-р Анастасия Головина – първата българска лекарка
Анастасия е родена в семейство на калоферски изселници в Кишинев, Молдова. Когато открива страстта си към медицината, тя заминава да учи Цюрих, Швейцария, макар и във време, в което лекарите жени в Европа са оскъден брой. Продължава образованието си в Париж, където става едва шестата жена, дипломирала се в Медицинския факултет. След завръщането си в България през 1887 г. тя работи в Пловдив, Ловеч и Варна. През 1889 г. става началник на психиатрично отделение на Варненската болница и е определяна като първият български психиатър.
Анастасия Димитрова – първата българска светска учителка
Анастасия е родена в Плевен и получава образованието си в Калоферския девически манастир. През 1839 г. започва работа в първото девическо взаимно училище в родния си град, където се обучават десетки момичета от Плевен, Ловеч, Велико Търново, Враца и други градове. Девойките изучават история, география, аритметика, граматика и дори гръцки език, а щом завършат училището на Анастасия Димитрова, много от тях се връщат по родните си места и откриват нови училища. Така педагогическата дейност на Анастасия Димитрова прави революция в образованието на българските жени.

Още в тази категория: « Как се съблазнява богат съпруг
Top